Парацетамол 500 мг х20 таблетки Adipharm

Приема се перорално с достатъчно количество течност.

• Възрастни и деца над 12 години: По 1-2 таблетки през 4–6 часа, но не повече от 6 таблетки  на ден.
• Деца от 6 до 12 години: По 1/2-1 таблетка през 4–6 часа, но не повече от 4 таблетки на ден.

Продължителността на лечебния курс без проведена консултация с лекар не трябва да надхвърля 5 дни за възрастни и 3 дни при деца.
При пациенти на възраст над 60 години се препоръчва лечение с по-ниски дози парацетамол

Противопоказания

• свръхчувствителност към Парацетамол и/или някое от помощните вещества;
• тежко чернодробно или бъбречно заболяване;

Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Пациентите не трябва да приемат таблетките Парацетамол Адифарм едновременно с други лекарствени продукти, съдържащи парацетамол, за да се избегне риска от предозиране.
Прилагането при пациенти с бъбречни и чернодробни заболявания трябва да става внимателно при проследяване на чернодробната и бъбречната функция.
Консултацията с лекар е наложителна, когато симптомите на болка продължават повече от 5 дни, или ако тези симптоми се придружават от повишена температура, главоболие, обрив, гадене и повръщане, или кашлица, продължаващи повече от 3 дни.
При пациенти, приемащи редовно алкохол или лекарства - ензимни индуктори, както и при пациенти с бедна на протеини диета, Парацетамол Адифарм трябва да се прилага внимателно, защото съществува повишен риск от чернодробни увреждания.
Този лекарствен продукт съдържа лактоза. Пациенти с редки наследстени проблеми на галактозна непоносимост, Lapp-лактазна недостатъчност или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат този лекарствен продукт.

Взаимодействиe с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Едновременната употреба на парацетамол може да потенцира ефектите на антикоагулантите и фибринолитиците.
Холестирамин, aнтиацидни лекарства и наличието на храна в стомаха намаляват резорбцията на парацетамол.
Метоклопрамид и домперидон увеличават степента на резорбция на парацетамол и засилват ефектите му.
Едновременното приемане на парацетамол и фенотиазини може да доведе до хипотермия. Едновременното приемане на парацетамол и някои лекарства като фенитоин, карбамазепин фенобарбитал могат да увеличат вероятността от хепатотоксични ефекти.
Едновременното приемане на парацетамол с противотуберкулозни лекарства (изониазид и др.) може да предизвика тежко чернодробно увреждане.
Парацетамол Адифарм не бива да се приема заедно с алкохол, т.к. поради индукция на микрозомалната етанол-окисляваща система (MEOS) може да се повиши хепатотоксичността на парацетамол.

Бременност и кърмене
Независимо, че досега няма данни за тератогенност и ембриотоксичност на парацетамол (рискова категория B), препоръчително е да се избягва употребата му през първото тримесечие на бременността. Съществуват данни, че употребата на парацетамол през третото тримесечие увеличава риска от развитие на бронхиална астма у новородените и затова се препоръчва лекарственият продукт да се прилага внимателно в този период на бременността.
Парацетамол се екскретира в много ниски концентрации в кърмата и не е известно да причинява нежелани ефекти при кърмачетата. В периода на кърмене е препоръчително строго съблюдаване на дневните дози и продължителността на лечението.

Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Няма данни за неблагоприятно повлияване на активното внимание, способността за шофиране и работа с машини при употреба на парацетамол.

Нежелани лекарствени реакции
Нежеланите лекарствени реакции, наблюдавани при приложението на Парацетамол Aдифарм са класифицирани според честотата на тяхната поява и са представени по органи и системи. Според честота те са разделени на: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1 000 до <1/100), редки (≥1/10 000 до <1/1 000), много редки (<1/10 000) и с неизвестна честота.
Ако лекарственият продукт се взема в препоръчваните дози, нежеланите лекарствени реакции са редки и леки.

Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения:
Много редки: бронхоспазъм при пациенти чувствителни към ацетилсалицилова киселина и НСПВС.

Стомашно-чревни нарушения
Редки: гадене.
Изолирани случаи: диария, повръщане, жълтеница, панкреатит и повишена активност на чернодробните ензими.

Нарушения на имунната система
Редки: реакции на свръхчувствителност, най-вече кожен обрив, пруритус, уртикария.

Нарушения на нервната система
Редки: умора.

Нарушения на кръвта и лимфната система
Изолирани съобщения: левкопения и тромбоцитопения.

Предозиране
Значително по-високи от препоръчваните дози парацетамол (>7,5 g при възрастни) могат да причинят тежки увреждания на черния дроб и бъбреците. Признаците на остро предозиране като гадене, повръщане, усилено потене и коремни болки се проявяват през първите 24 часа. Признаците на увреждане на черния дроб се проявяват едва два до четири дни след приема на прекомерно високите дози.
Лечението е симпатоматично. Специфичният антидот при предозиране на парацетамол е
N-ацетил цистеин, който трябва да се дава през първите 12 часа след предозирането.

Фармакологични свойства

Фармакодинамични свойства

• Фармакотерапевтична група: Други аналгетици и антипиретици. Анилиди. АТС код: N02BE 01
  Парацетамол е пара-аминофенол, активен метаболит на фенацетин. Парацетамол има изразено аналгетично и аптипиретично действие. Ефективен е при слаба до умерена остра и хронична болка. Механизмът на действие на парацетамол е свързан с потискане на простагландиновата синтеза посредством инхибиране на циклооксигеназите (слабо инхибира COX-1 и COX-2, а селективно- СОХ-3) в главния и гръбначния мозък.
  Парацетамол не повлиява циклооксигеназната активност в периферните тъкани, на което се дължи липсата на периферни противовъзпалителни ефекти.
  Антипиретичното действие на парацетамол се дължи на блокирането на ефектите на ендогенните пирогени в терморегулационния център в хипоталамуса чрез инхибиране синтеза на простагландини. Топлината се отделя чрез вазодилатация, повишен периферен кръвоток и изпотяване.

Фармакокинетични свойства

• Резорбция: Парацетамол се резорбира бързо и напълно след перорален прием. Максимални плазмени концентрации се достигат за 30-60 минути, но няма корелация между плазмените концентрации и терапевтичния му ефект.
  Разпределение: Парацетамол се разпределя бързо и равномерно в телесните тъкани и течности и се характеризира с ниска степен на протеинно свързване в плазмата (25%).
• Метаболизъм: Около 85-90% от приетата доза парацетамол се метаболизират в черния дроб чрез глюкурониране и сулфатна конюгация. Около 4-8 % се подлагат на окислителен метаболизъм под действие на микрозомалните цитохром Р450 изоензими CYP2E1 и CYP1A2 до N-ацетил-р-бензохинонимин, който е токсичен за чернодробните клетки. Той от своя страна се съединява бързо с клетъчната съставка глутатион. Глутатионовите конюгати се метаболизират до съответните меркаптурови киселини и се екскретират с урината.
  При предозиране се образуват по-голямо количество бензохинонимин и когато резервите от глутатион са изчерпани, токсичните метаболити се свързват с жизнените клетъчни съставки и причиняват остра чернодробна некроза.
• Екскреция: Екскретира се с урината основно като глюкурониди (60-80%), сулфосвързана форма (20-30 %) и в незначително количество като непроменен парацетамол (5%).
  При бъбречна недостатъчност, образуваните метаболити, но не и непромененото лекарство, могат да кумулират. Времето на полуелиминиране, при нормална чернодробна функция, е около 2-4 часа.

Предклинични данни за безопасност
Установена е по-голяма чувствителност към острата токсичност на парацетамол при мишки (LD50 p.o. е 1212 mg/kg (мъжки) и 945 mg/kg (женски) в сравнение с плъхове (LD50 p.o. > 4000). Чернодробните увреждания при мишки след третиране с високи дози парацетамол се характеризират със значително увеличаване на серумните трансаминази и общия билирубин. Не са известни данни за ембриотоксично, тератогенно и канцерогенно действие на парацетамол.

Съхранявайте на място недостъпно за деца и при температура под 25 градуса по Целзий.

Прочетете указанията за употреба на производителя.