Затова аптеки SOpharmacy стартирахме кампания, чрез която с помощта на психотерапевта
Галена Цанкова да подпомогнем достигането на информация по темата до повече хора. За
да може всеки, попаднал в такава ситуация, да се погрижи за себе си и близките си.
Разбери как по-долу.
Съществуват две основни състояния, които могат да се появят
след раждането: следродилна тъга и следродилна депресия.
Следродилната тъга се нарича още Baby Blues и представлява преходно състояние,
което засяга около 30-75% от жените1 непосредствено след раждането.
Симптомите включват тъга, раздразнителност, промени в настроението
и умора, но са краткотрайни и обикновено отшумяват в рамките
на 1-2 седмици без нужда от специално лечение.
Следродилната депресия е сериозно състояние, което засяга около 20% от родилите
жени. Симптомите се проявяват по време на бременността или през първата година след
раждането1.
Следродилната депресия се дължи на комбинация от промени в хормоните,
предразположеност по наследство и фактори на околната среда. Въпреки това до 50% от
случаите остават недиагностицирани поради стигмата около състоянието и нежеланието
на майките да споделят за симптомите си2.
Фактори3, които могат да повлияят върху състоянието на майката и да
допринесат за проява на симптоми на следродилна депресия:
При наличието на такива се препоръчва консултация със специалист психолог или психотерапевт.
За разлика от следродилната тъга, симптомите на следродилната депресия са по-интензивни
и продължават повече от 2 седмици. Могат да се групират в следните категории7:
Препоръчват се следните подходящи стратегии и практики6, които могат да бъдат
предприети заедно с психолог или психотерапевт, за да се предотврати появата
и/или задълбочаването на симптоматиката на следродилната депресия:
следродилна депресия (EPDS), която спомага за ранното откриване на симптомите.
• Редовен мониторинг в случаите, в които жената е имала предишни епизоди на
депресия или изпитва силен стрес по време на бременността.
и техните семейства за възможните симптоми с цел намаляване на стигмата и
насърчаване на търсенето на помощ.
• Групи за подкрепа, индивидуални или групови консултации и психотерапия
които осигуряват необходимата емоционална помощ.
Галена Цанкова е психотерапевт, пътешественик и изследовател на нови светове в
ума и отвъд. Магистър е по психология, както и аналитичен психотелесен терапевт
под супервизия. Членува в Българското Неорайхианско Психотерапевтично
Дружество. Работата ѝ включва индивидуална и групова психотерапия при
проблеми, свързани с междуличностни отношения, партньорски отношения,
сексуална идентичност, депресия, паник атаки и тревожни разстройства.
Но освен специалист, Галена е и майка и знае, че тази роля има две страни. Всеки
ден тя се среща с жени, които страдат от следродилна депресия. А личният ѝ опит с
терапията я мотивира да помага както на тях, така и на всички останали майки в
България, които имат нужда от грижа. Затова и се включи в нашата кампания, в
която заедно да предоставим полезни ресурси, с които хората да могат да се
погрижат за себе си и близките си.
Всички материали в рамките на кампанията имат единствено образователна и информационна цел, не представляват медицинско предписание и не могат да заменят посещението/консултацията с лекар или друг медицински специалист и/или специфична диагностика. Съдържанието на материалите е изготвено на базата на публично достъпни научни публикации, изследвания, проучвания или други специализирани информационни източници. То няма рекламен характер и не може да служи за диагностика или лечение. Авторските права и правата на интелектуална собственост върху цитираните в материалите източници принадлежат на съответните носители на права. Съдържащите се в източниците данни, мнения, становища и препоръки са на техните автори. Аптеки SOpharmacy не носи отговорност в случай на неточности в съдържанието на цитираните източници, нито за последващото лечение на тяхна основа.
Източници
1 СЗО. (2022). Ръководство за интегриране на перинаталното психично здраве в услугите за майчино и детско здраве (“Guide for integration of perinatal mental health in maternal and child health services”). Достъпно на https://iris.who.int/bitstream/handle/10665/362880/9789240057142-eng.pdf?sequence=1
2 Viguera, A. C., & Nonacs, R. (2023). Следродилна тъга (“Perinatal Depression”). StatPearls Publishing. Достъпно на https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK519070/
3 Konjevod, M., Gredicak, M., Vuic, B., Tudor, L., Nikolac Perkovic, M., Milos, T., Svob Strac, D., Pivac, N. и Nedic Erjavec, G. (2023). Обзор на метаболитните аспекти на следродилната депресия. Напредък в невропсихофармакологията и биологичната психиатрия (“Overview of metabolomic aspects in postpartum depression. Progress in Neuropsychopharmacology & Biological Psychiatry”). Достъпно на https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/37541332/
4 Ghaedrahmati, M., Kazemi, A., Kheirabadi, G., Ebrahimi, A. и Bahrami, M. (2017). Рискови фактори за следродилна депресия: Наративен преглед, журнал за образование и здравно развитие (“Postpartum depression risk factors: A narrative review, Journal of Education and Health Promotion”). Достъпно на https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/28852652/
5 Zacher Kjeldsen MM, Bricca A, Liu X, Frokjaer VG, Madsen KB, Munk-Olsen T. (2022). Семейна история на психиатрични разстройства като рисков фактор за следродилна депресия: Систематичен преглед и мета-анализ (“Family History of Psychiatric Disorders as a Risk Factor for Maternal Postpartum Depression: A Systematic Review and Meta-analysis"). JAMA Psychiatry. Достъпно на https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/35976654/
6 Smith, J., Doe, A. и Brown, R. (2016). Журнал по акушерство и гинекология Канада (“Journal of Obstetrics and Gynaecology Canada”). Достъпно на https://www.jogc.com/article/S1701-2163(16)35240-9/pdf
7 Postpartum Support International. (2014). Резюме на Диагностичен и статистически наръчник за психични разстройства, пето издание (“DSM-5 Summary”). Достъпно на https://www.postpartum.net/wp-content/uploads/2014/11/DSM-5-Summary-PSI.pdf
